извлачели

Речник на българския език

1. извлачели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извлачели е производна форма на извлача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извлачели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извлачели е производна форма на извлача (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).