извлачил си

Речник на българския език

1. извлачил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извлачил си е производна форма на извлача (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извлачил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извлачил си е производна форма на извлача (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).