извлачил
1.
извлачил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
извлачил
е производна форма
на извлача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
извлачил —
мин. деят. св. прич. м. р.
извлачил
е производна форма
на извлача (мин. деят. св. прич. м. р.).