извлачил

Речник на българския език

1. извлачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извлачил е производна форма на извлача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извлачил — мин. деят. св. прич. м. р.

извлачил е производна форма на извлача (мин. деят. св. прич. м. р.).