извлачело

Речник на българския език

1. извлачело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извлачело е производна форма на извлача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извлачело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извлачело е производна форма на извлача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).