извлачил е

Речник на българския език

1. извлачил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извлачил е е производна форма на извлача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извлачил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извлачил е е производна форма на извлача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).