избушвам

Речник на българския език

избушвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-буш-вам из-буш-ва-ме
2 лице из-буш-ваш из-буш-ва-те
3 лице из-буш-ва из-буш-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-буш-вах из-буш-вах-ме
2 лице из-буш-ва из-буш-вах-те
3 лице из-буш-ва из-буш-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-буш-вах из-буш-вах-ме
2 лице из-буш-ва-ше из-буш-вах-те
3 лице из-буш-ва-ше из-буш-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избушвал съм избушвала съм избушвало съм избушвали сме
2 лице избушвал си избушвала си избушвало си избушвали сте
3 лице избушвал е избушвала е избушвало е избушвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избушвал бях избушвала бях избушвало бяхме избушвали
2 лице беше избушвал беше избушвала беше избушвало бяхте избушвали
3 лице беше избушвал беше избушвала беше избушвало бяха избушвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избушвам ще избушваме
2 лице ще избушваш ще избушвате
3 лице ще избушва ще избушват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избушвал ще съм избушвала ще съм избушвало ще сме избушвали
2 лице ще си избушвал ще си избушвала ще си избушвало ще сте избушвали
3 лице ще е избушвал ще е избушвала ще е избушвало ще са избушвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избушвам щяхме да избушваме
2 лице щеше да избушваш щяхте да избушвате
3 лице щеше да избушва щяха да избушват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избушвал щях да съм избушвала щях да съм избушвало щяхме да сме избушвали
2 лице щеше да си избушвал щеше да си избушвала щеше да си избушвало щяхте да сте избушвали
3 лице щеше да е избушвал щеше да е избушвала щеше да е избушвало щяха да са избушвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избушвал съм избушвала съм избушвало съм избушвали сме
2 лице избушвал си избушвала си избушвало си избушвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избушвал съм избушвала съм избушвало съм избушвали сме
2 лице избушвал си избушвала си избушвало си избушвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избушвал била съм избушвала било съм избушвало били сме избушвали
2 лице бил си избушвал била си избушвала било си избушвало били сте избушвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избушвам щяла съм да избушвам щяло съм да избушвам щели сме да избушваме
2 лице щял си да избушваш щяла си да избушваш щяло си да избушваш щели сте да избушвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избушвал щяла съм да съм избушвала щяло съм да съм избушвало щели сме да сме избушвали
2 лице щял си да си избушвал щяла си да си избушвала щяло си да си избушвало щели сте да сте избушвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избушвал бих избушвала бих избушвало бихме избушвали
2 лице би избушвал би избушвала би избушвало бихте избушвали
3 лице би избушвал би избушвала би избушвало биха избушвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-буш-вай из-буш-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-буш-ван
непълен член из-буш-ва-ния
пълен член из-буш-ва-ни-ят
женски род из-буш-ва-на
членувано из-буш-ва-на-та
среден род из-буш-ва-но
членувано из-буш-ва-но-то
множествено число из-буш-ва-ни
членувано из-буш-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-буш-вал
непълен член из-буш-ва-лия
пълен член из-буш-ва-ли-ят
женски род из-буш-ва-ла
членувано из-буш-ва-ла-та
среден род из-буш-ва-ло
членувано из-буш-ва-ло-то
множествено число из-буш-ва-ли
членувано из-буш-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-буш-вал
женски род из-буш-ва-ла
среден род из-буш-ва-ло
множествено число из-буш-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-буш-ващ
непълен член из-буш-ва-щия
пълен член из-буш-ва-щи-ят
женски род из-буш-ва-ща
членувано из-буш-ва-ща-та
среден род из-буш-ва-що
членувано из-буш-ва-що-то
множествено число из-буш-ва-щи
членувано из-буш-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-буш-вай-ки