избушва

Речник на българския език

1. избушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избушва е производна форма на избушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избушва е производна форма на избушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избушва е производна форма на избушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).