избушвало е

Речник на българския език

1. избушвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избушвало е е производна форма на избушвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избушвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избушвало е е производна форма на избушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избушвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избушвало е е производна форма на избушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).