бил избушвал

Речник на българския език

1. бил избушвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избушвал е производна форма на избушвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).