избушвал

Речник на българския език

1. избушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избушвал е производна форма на избушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избушвал е производна форма на избушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

избушвал е производна форма на избушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избушвал е производна форма на избушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).