избушвало си

Речник на българския език

1. избушвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избушвало си е производна форма на избушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избушвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избушвало си е производна форма на избушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. избушвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избушвало си е производна форма на избушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).