избушвал е

Речник на българския език

1. избушвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избушвал е е производна форма на избушвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избушвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избушвал е е производна форма на избушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избушвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избушвал е е производна форма на избушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).