избушвало съм

Речник на българския език

1. избушвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избушвало съм е производна форма на избушвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. избушвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избушвало съм е производна форма на избушвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. избушвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избушвало съм е производна форма на избушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).