звъня

Речник на българския език

звъня̀ — непреходен глагол от несвършен вид (тип 174ii) редактиране

Значение

звънѝш, мин. св. звъня̀х, мин. прич. звъня̀л, несв. и звъ̀нна 2 , св.
1. Издавам звън. Телефонът звъни.
2. За глас, смях и звук, подобен на звън — разнасям се, звуча ясно, звънко.


звънѝш, мин. св. звънѝх, мин. прич. звънѝл, несв. и звъ̀нна 3 , св.
1. Правя нещо да издава звън. Звъних дълго на вратата.
2. На кого. Обаждам се по телефона. Звъних му вчера.

Синоними

Грешни изписвания (4)

  • званйа
  • званйъ
  • звънйа
  • звънйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице звъ-ня звъ-ним
2 лице звъ-ниш звъ-ни-те
3 лице звъ-ни звъ-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице звъ-них звъ-них-ме
2 лице звъ-ни звъ-них-те
3 лице звъ-ни звъ-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице звъ-нях звъ-нях-ме
2 лице звъ-не-ше звъ-нях-те
3 лице звъ-не-ше звъ-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънил съм звънила съм звънило съм звънили сме
2 лице звънил си звънила си звънило си звънили сте
3 лице звънил е звънила е звънило е звънили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях звънил бях звънила бях звънило бяхме звънили
2 лице беше звънил беше звънила беше звънило бяхте звънили
3 лице беше звънил беше звънила беше звънило бяха звънили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще звъня ще звъним
2 лице ще звъниш ще звъните
3 лице ще звъни ще звънят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм звънил ще съм звънила ще съм звънило ще сме звънили
2 лице ще си звънил ще си звънила ще си звънило ще сте звънили
3 лице ще е звънил ще е звънила ще е звънило ще са звънили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да звъня щяхме да звъним
2 лице щеше да звъниш щяхте да звъните
3 лице щеше да звъни щяха да звънят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм звънил щях да съм звънила щях да съм звънило щяхме да сме звънили
2 лице щеше да си звънил щеше да си звънила щеше да си звънило щяхте да сте звънили
3 лице щеше да е звънил щеше да е звънила щеше да е звънило щяха да са звънили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънял съм звъняла съм звъняло съм звънели сме
2 лице звънял си звъняла си звъняло си звънели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънил съм звънила съм звънило съм звънили сме
2 лице звънил си звънила си звънило си звънили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм звънил била съм звънила било съм звънило били сме звънили
2 лице бил си звънил била си звънила било си звънило били сте звънили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да звъня щяла съм да звъня щяло съм да звъня щели сме да звъним
2 лице щял си да звъниш щяла си да звъниш щяло си да звъниш щели сте да звъните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм звънил щяла съм да съм звънила щяло съм да съм звънило щели сме да сме звънили
2 лице щял си да си звънил щяла си да си звънила щяло си да си звънило щели сте да сте звънили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих звънил бих звънила бих звънило бихме звънили
2 лице би звънил би звънила би звънило бихте звънили
3 лице би звънил би звънила би звънило биха звънили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
звъ-ни звъ-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род звъ-нил
непълен член звъ-ни-лия
пълен член звъ-ни-ли-ят
женски род звъ-ни-ла
членувано звъ-ни-ла-та
среден род звъ-ни-ло
членувано звъ-ни-ло-то
множествено число звъ-ни-ли
членувано звъ-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род звъ-нял
женски род звъ-ня-ла
среден род звъ-ня-ло
множествено число звъ-не-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род звъ-нящ
непълен член звъ-ня-щия
пълен член звъ-ня-щи-ят
женски род звъ-ня-ща
членувано звъ-ня-ща-та
среден род звъ-ня-що
членувано звъ-ня-що-то
множествено число звъ-ня-щи
членувано звъ-ня-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

звъ-ней-ки

Връзки