звънил

Речник на българския език

1. звънил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звънил е производна форма на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. звънил — мин. деят. св. прич. м. р.

звънил е производна форма на звъня (мин. деят. св. прич. м. р.).