бил е звънил

Речник на българския език

1. бил е звънил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е звънил е производна форма на звъня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).