звънил си

Речник на българския език

1. звънил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

звънил си е производна форма на звъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. звънил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

звънил си е производна форма на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).