звънил съм

Речник на българския език

1. звънил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

звънил съм е производна форма на звъня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. звънил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

звънил съм е производна форма на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).