бил съм звънил

Речник на българския език

1. бил съм звънил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм звънил е производна форма на звъня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).