звъняло

Речник на българския език

1. звъняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звъняло е производна форма на звъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. звъняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

звъняло е производна форма на звъня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).