звънило си

Речник на българския език

1. звънило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

звънило си е производна форма на звъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. звънило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

звънило си е производна форма на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).