замяна

Речник на българския език

замя̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. замѐни, ж.
1. Заменяне, размяна. Направих замяна на апартамента с къща.
2. Поставяне на едно вместо друго. Направихме пълна замяна на старите машини с нови.
В замяна на. — Вместо. В замяна на любовта поисках пари.

Грешни изписвания (3)

  • замянъ
  • зъмяна
  • зъмянъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-мя-на
членувано за-мя-на-та
мн.ч. за-мя-ни
членувано за-мя-ни-те
звателна форма