размяна

Речник на българския език

размя̀на съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

мн. размени, ж.
1. Разменяне.
2. Обмен на стоки. Натурална размяна.

Грешни изписвания (3)

  • размянъ
  • ръзмяна
  • ръзмянъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-мя-на
членувано раз-мя-на-та
мн.ч. раз-ме-ни
членувано раз-ме-ни-те
звателна форма