смяна

Речник на българския език

смя̀на съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

мн. смени, ж.
1. Размяна. Смяна на валута.
2. Подмяна. Смяна на бельото.
3. Сменяне. Смяна на мебели. Смяна на правителство. Смяна на кола.
4. Прен. Заместване на продължаваща работа. Застъпвам на смяна. Нощна смяна.
5. Прен. Времето, докато едни и същи хора вършат такава работа, както и самите хора, които я вършат. Смяната ми е от 5 до 12 часа. Нашата смяна се състои от двайсет души.

Грешни изписвания (1)

  • смянъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смя-на
членувано смя-на-та
мн.ч. сме-ни
членувано сме-ни-те
звателна форма