обмен

Речник на българския език

обмѐн — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Размяна, обмяна. Обмен на стоки. Валутен обмен. Обмен на студенти.
прил. обмѐнен, обмѐнна, обмѐнно, мн. обмѐнни. Обменно бюро.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • убмен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-мен
непълен член об-ме-на
пълен член об-ме-нът
мн.ч. об-ме-ни
членувано об-ме-ни-те
бройна форма об-ме-на
звателна форма —

Връзки