алъш-вериш

Речник на българския език

алъ̀ш-верѝш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Остар. Разг. Вземане-даване, търговия; работа.

Грешни изписвания (3)

  • алъш-вириш
  • ълъш-вериш
  • ълъш-вириш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. алъш-ве-риш
непълен член алъш-ве-ри-ша
пълен член алъш-ве-ри-шът
мн.ч. алъш-ве-ри-ши
членувано алъш-ве-ри-ши-те
бройна форма алъш-ве-ри-ша
звателна форма