търговия

Речник на българския език

1. търговѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. търговѝи, ж. Дейност, свързана с покупка и продажба на стоки. Търговия на едро.

Грешни изписвания (7)

  • тарговиъ
  • тарговия
  • таргувиъ
  • таргувия
  • търговиъ
  • търгувиъ
  • търгувия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-го-вия
членувано тър-го-ви-я-та
мн.ч. тър-го-вии
членувано тър-го-ви-и-те
звателна форма

2. търговия — м. р. непълен член

търговия е производна форма на търгов (м. р. непълен член).