сделка

Речник на българския език

сдѐлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сделки, ж. Взаимен договор за изпълнение на нещо (напр. покупко-продажба и др. ). Търговска сделка. Изгодна сделка. Сключвам сделка. Правя сделка.

Грешни изписвания (1)

  • сделкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сдел-ка
членувано сдел-ка-та
мн.ч. сдел-ки
членувано сдел-ки-те
звателна форма