новост

Речник на българския език

но̀вост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

новостта̀, мн. но̀вости, ж.
1. Само ед. Нещо ново: ново явление, откритие, изобретение, стока. Храните за кучета и котки са новост на пазара ни.
2. Новина.

Грешни изписвания (3)

  • новуст
  • новос
  • новус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-вост
членувано но-вост-та
мн.ч. но-вос-ти
членувано но-вос-ти-те
звателна форма