редуване

Речник на българския език

реду̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • редувани
  • редувъне
  • редувъни
  • ридуване
  • ридувани
  • ридувъне
  • ридувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ду-ва-не
членувано ре-ду-ва-не-то
мн.ч. ре-ду-ва-ния
членувано ре-ду-ва-ни-я-та