следване

Речник на българския език

слѐдване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • следвани
  • следвъне
  • следвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. след-ва-не
членувано след-ва-не-то
мн.ч. след-ва-ния
членувано след-ва-ни-я-та