учение

Речник на българския език

учѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. учѐния, ср.
1. Учене. Учението е трудно нещо. Учението му трая пет години.
2. Спец. Военни строеви или практически занятия. Отивам на учение. Участвам в учения.
3. Теоретически положения за определена сфера от действителността. Религиозни учения.

Грешни изписвания (1)

  • очение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уче-ние
членувано уче-ни-е-то
мн.ч. уче-ния
членувано уче-ни-я-та