теория

Речник на българския език

тео̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. тео̀рии, ж.
1. Система от идеи в един клон на знанието, които обобщават практическия опит, натрупан от човека в процеса на опознаване на природата, в обществения живот и мисленето. Теория за клетъчния строеж.
2. Съвкупност от основни правила за дейност или от основни положения в определена научна област. Теория на изкуството. Теория на футбола.
3. Мнение, схващане, мисъл, разработена подробно. Имам своя теория по въпроса.

Грешни изписвания (11)

  • теореа
  • теореъ
  • теорея
  • теориа
  • теориъ
  • тиореа
  • тиореъ
  • тиорея
  • тиориа
  • тиориъ
  • тиория

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-о-рия
членувано те-о-ри-я-та
мн.ч. те-о-рии
членувано те-о-ри-и-те
звателна форма