замѐстник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. замѐстници, м.
1. Лице с ограничени спрямо ръководителя функции. Заместник-министър. Заместник-ректор.
2. Лице, което продължава функциите на друго лице; приемник.
прил. замѐстнически, замѐстническа, замѐстническо, мн. замѐстнически.
1. Лице с ограничени спрямо ръководителя функции. Заместник-министър. Заместник-ректор.
2. Лице, което продължава функциите на друго лице; приемник.
прил. замѐстнически, замѐстническа, замѐстническо, мн. замѐстнически.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- замеснек
- замесник
- заместнек
- зъмеснек
- зъмесник
- зъместнек
- зъместник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-мес-т-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | за-мес-т-ни-ка | |
| пълен член | за-мес-т-ни-кът | |
| мн.ч. | за-мес-т-ни-ци | |
| членувано | за-мес-т-ни-ци-те | |
| бройна форма | за-мес-т-ни-ци | |
| звателна форма | за-мес-т-ни-ко | |