правоприемник

Речник на българския език

правоприѐмник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • правопреемнек
  • правопреемник
  • правоприемнек
  • правупреемнек
  • правупреемник
  • правуприемнек
  • правуприемник
  • пръвопреемнек
  • пръвопреемник
  • пръвоприемнек
  • пръвоприемник
  • пръвупреемнек
  • пръвупреемник
  • пръвуприемнек
  • пръвуприемник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-воп-ри-ем-ник
непълен член пра-воп-ри-ем-ни-ка
пълен член пра-воп-ри-ем-ни-кът
мн.ч. пра-воп-ри-ем-ни-ци
членувано пра-воп-ри-ем-ни-ци-те
бройна форма пра-воп-ри-ем-ни-ци
звателна форма пра-воп-ри-ем-ни-ко