приемник

Речник на българския език

приѐмник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. приемници, м.
1. Човек, който приема, наследява една работа от друг.
2. Спец. Кръстник. мн. приемници, (два) приемника, м. Апарат, който приема радио- или телевизионно излъчване.

Грешни изписвания (3)

  • преемнек
  • преемник
  • приемнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ем-ник
непълен член при-ем-ни-ка
пълен член при-ем-ни-кът
мн.ч. при-ем-ни-ци
членувано при-ем-ни-ци-те
бройна форма при-ем-ни-ка
звателна форма