продължител

Речник на българския език

продължѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

продължителят, продължителя, мн. продължители, м. Човек, който продължава, следва идеите, делото на някого, като ги доразвива.

Грешни изписвания (7)

  • продалжител
  • продалжитил
  • продължитил
  • прудалжител
  • прудалжитил
  • прудължител
  • прудължитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-дъл-жи-тел
непълен член про-дъл-жи-те-ля
пълен член про-дъл-жи-те-лят
мн.ч. про-дъл-жи-те-ли
членувано про-дъл-жи-те-ли-те
бройна форма про-дъл-жи-те-ля
звателна форма