завоня

Речник на българския език

1. завоня преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • завонъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-во-ня за-во-ним
2 лице за-во-ниш за-во-ни-те
3 лице за-во-ни за-во-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-во-них за-во-них-ме
2 лице за-во-ни за-во-них-те
3 лице за-во-ни за-во-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-во-нях за-во-нях-ме
2 лице за-во-не-ше за-во-нях-те
3 лице за-во-не-ше за-во-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завонил съм завонила съм завонило съм завонили сме
2 лице завонил си завонила си завонило си завонили сте
3 лице завонил е завонила е завонило е завонили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завонил бях завонила бях завонило бяхме завонили
2 лице беше завонил беше завонила беше завонило бяхте завонили
3 лице беше завонил беше завонила беше завонило бяха завонили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завоня ще завоним
2 лице ще завониш ще завоните
3 лице ще завони ще завонят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завонил ще съм завонила ще съм завонило ще сме завонили
2 лице ще си завонил ще си завонила ще си завонило ще сте завонили
3 лице ще е завонил ще е завонила ще е завонило ще са завонили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завоня щяхме да завоним
2 лице щеше да завониш щяхте да завоните
3 лице щеше да завони щяха да завонят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завонил щях да съм завонила щях да съм завонило щяхме да сме завонили
2 лице щеше да си завонил щеше да си завонила щеше да си завонило щяхте да сте завонили
3 лице щеше да е завонил щеше да е завонила щеше да е завонило щяха да са завонили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завонял съм завоняла съм завоняло съм завонели сме
2 лице завонял си завоняла си завоняло си завонели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завонил съм завонила съм завонило съм завонили сме
2 лице завонил си завонила си завонило си завонили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завонил била съм завонила било съм завонило били сме завонили
2 лице бил си завонил била си завонила било си завонило били сте завонили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завоня щяла съм да завоня щяло съм да завоня щели сме да завоним
2 лице щял си да завониш щяла си да завониш щяло си да завониш щели сте да завоните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завонил щяла съм да съм завонила щяло съм да съм завонило щели сме да сме завонили
2 лице щял си да си завонил щяла си да си завонила щяло си да си завонило щели сте да сте завонили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завонил бих завонила бих завонило бихме завонили
2 лице би завонил би завонила би завонило бихте завонили
3 лице би завонил би завонила би завонило биха завонили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-во-ни за-во-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-во-нен
непълен член за-во-не-ния
пълен член за-во-не-ни-ят
женски род за-во-не-на
членувано за-во-не-на-та
среден род за-во-не-но
членувано за-во-не-но-то
множествено число за-во-не-ни
членувано за-во-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-во-нил
непълен член за-во-ни-лия
пълен член за-во-ни-ли-ят
женски род за-во-ни-ла
членувано за-во-ни-ла-та
среден род за-во-ни-ло
членувано за-во-ни-ло-то
множествено число за-во-ни-ли
членувано за-во-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-во-нял
женски род за-во-ня-ла
среден род за-во-ня-ло
множествено число за-во-не-ли

2. завоня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

завоня е производна форма на завонея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. завоня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

завоня е производна форма на завонея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).