завонял

Речник на българския език

1. завонял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завонял е производна форма на завоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завонял — мин. деят. несв. прич. м. р.

завонял е производна форма на завоня (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. завонял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завонял е производна форма на завонея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. завонял — мин. деят. св. прич. м. р.

завонял е производна форма на завонея (мин. деят. св. прич. м. р.).