завонял си

Речник на българския език

1. завонял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завонял си е производна форма на завоня (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. завонял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завонял си е производна форма на завонея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. завонял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завонял си е производна форма на завонея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).