завонило

Речник на българския език

1. завонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завонило е производна форма на завоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

завонило е производна форма на завоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).