завонила

Речник на българския език

1. завонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завонила е производна форма на завоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

завонила е производна форма на завоня (мин. деят. св. прич. ж. р.).