завонил е

Речник на българския език

1. завонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завонил е е производна форма на завоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завонил е е производна форма на завоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).