завоняло

Речник на българския език

1. завоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завоняло е производна форма на завоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завоняло е производна форма на завоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. завоняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завоняло е производна форма на завонея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. завоняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

завоняло е производна форма на завонея (мин. деят. св. прич. ср. р.).