заверя

Речник на българския език

заверя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

заверѝш, мин. св. заверѝх, мин. прич. заверѝл, св.вж. заверявам.

Грешни изписвания (8)

  • заверйа
  • заверйъ
  • завирйа
  • завирйъ
  • зъверйа
  • зъверйъ
  • зъвирйа
  • зъвирйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ря за-ве-рим
2 лице за-ве-риш за-ве-ри-те
3 лице за-ве-ри за-ве-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ве-рих за-ве-рих-ме
2 лице за-ве-ри за-ве-рих-те
3 лице за-ве-ри за-ве-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ве-рях за-ве-рях-ме
2 лице за-ве-ре-ше за-ве-рях-те
3 лице за-ве-ре-ше за-ве-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заверил съм заверила съм заверило съм заверили сме
2 лице заверил си заверила си заверило си заверили сте
3 лице заверил е заверила е заверило е заверили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заверил бях заверила бях заверило бяхме заверили
2 лице беше заверил беше заверила беше заверило бяхте заверили
3 лице беше заверил беше заверила беше заверило бяха заверили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заверя ще заверим
2 лице ще завериш ще заверите
3 лице ще завери ще заверят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заверил ще съм заверила ще съм заверило ще сме заверили
2 лице ще си заверил ще си заверила ще си заверило ще сте заверили
3 лице ще е заверил ще е заверила ще е заверило ще са заверили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заверя щяхме да заверим
2 лице щеше да завериш щяхте да заверите
3 лице щеше да завери щяха да заверят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заверил щях да съм заверила щях да съм заверило щяхме да сме заверили
2 лице щеше да си заверил щеше да си заверила щеше да си заверило щяхте да сте заверили
3 лице щеше да е заверил щеше да е заверила щеше да е заверило щяха да са заверили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заверял съм заверяла съм заверяло съм заверели сме
2 лице заверял си заверяла си заверяло си заверели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заверил съм заверила съм заверило съм заверили сме
2 лице заверил си заверила си заверило си заверили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заверил била съм заверила било съм заверило били сме заверили
2 лице бил си заверил била си заверила било си заверило били сте заверили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заверя щяла съм да заверя щяло съм да заверя щели сме да заверим
2 лице щял си да завериш щяла си да завериш щяло си да завериш щели сте да заверите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заверил щяла съм да съм заверила щяло съм да съм заверило щели сме да сме заверили
2 лице щял си да си заверил щяла си да си заверила щяло си да си заверило щели сте да сте заверили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заверил бих заверила бих заверило бихме заверили
2 лице би заверил би заверила би заверило бихте заверили
3 лице би заверил би заверила би заверило биха заверили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ве-ри за-ве-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ве-рен
непълен член за-ве-ре-ния
пълен член за-ве-ре-ни-ят
женски род за-ве-ре-на
членувано за-ве-ре-на-та
среден род за-ве-ре-но
членувано за-ве-ре-но-то
множествено число за-ве-ре-ни
членувано за-ве-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-рил
непълен член за-ве-ри-лия
пълен член за-ве-ри-ли-ят
женски род за-ве-ри-ла
членувано за-ве-ри-ла-та
среден род за-ве-ри-ло
членувано за-ве-ри-ло-то
множествено число за-ве-ри-ли
членувано за-ве-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-рял
женски род за-ве-ря-ла
среден род за-ве-ря-ло
множествено число за-ве-ре-ли