заверила

Речник на българския език

1. заверила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заверила е производна форма на заверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заверила — мин. деят. св. прич. ж. р.

заверила е производна форма на заверя (мин. деят. св. прич. ж. р.).