заверил

Речник на българския език

1. заверил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заверил е производна форма на заверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заверил — мин. деят. св. прич. м. р.

заверил е производна форма на заверя (мин. деят. св. прич. м. р.).