бил заверил

Речник на българския език

1. бил заверил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил заверил е производна форма на заверя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).