било заверило

Речник на българския език

1. било заверило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било заверило е производна форма на заверя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).