заверил си

Речник на българския език

1. заверил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заверил си е производна форма на заверя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заверил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заверил си е производна форма на заверя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).